Memento mori

След сушата идва дъжд. Или поне така би трябвало да бъде.
И сякаш, в мисленето на човек се наблюдава подобна цикличност.

И изведнъж, както водата намира своя път през коритото на реката,така и мисълта намира своя път през заплетената плетеница от неврони в човешкия мозък.

Реших да пиша  за човешката смъртност и за страха от неизвестното.И аз не змам, точно защо избрах тази тема, но музата никога не пита.

 
Всеки възприема и осъзнава мисълта за своето последно пътуване по различен начин.
И точно тази осъзнатост на нашата собствена смъртност ни прави най-завършения продукт на природата. Именно знанието, че някой ден от нас не ще остане нищо освен кости и шрах кара човек да се опита да достигне апогея на своя потенциал,и да запази своята хуманност. И в този смисъл, като че ли смъртта е двигатела на живота.
И както в древни времена римските императори са имали прислужник нашепващ в ухото им гореспоментата фраза, за да им напомнят че са същества от плът и кръв, така и модерният човек непрекъснато се сблъсква с този факт. Точно поради тази причина обаче, човешкият гений търси начин да овековечи своето дело. И по този начин, превръщаме най-големият си страх в най-голямата си сила. Защото с продължението на този кръговрат получаваме нещото наречено ПРОГРЕС.
Ако трябва да направя равносметка, бих казал че проблемът не е толкова кратят на един живот, колкото усещането за нереализиран потенциал преди края. Така че, моят съвет към вас драги читатели е: Пийте с пълни шепи от извора на човешката природа който е животът.


Ако все пак, у вас се тай някакво неясно усещанe относно това което всички ни чака, нека Ви напомня думите на Исак Азимов:
 
"Животът е удоволствие.Смъртта е покой.Само преминаването е проблемно."

Филсосфия?

Какво точно е философията? Какво дава тя на човека? Защо съществува?

Странна работа. Пуснал съм winamp-a, куфея на Jay-Z & Rihanna и решавам да пиша за философията.Не като филсоф.Нито като читател. А като човек отиващ на просветлление,през задната врата на своето съзнание. Въпросната врата е мърлява,ръжда обхваща дебелите й панти.Отварям я.Проскърцва с мъчителен писък във вечността. Сякаш иска да остане затворена. Но все пак прекрачвам прага й.

Това не е наука.Не е учебникът от 10 клас. Няма изпитващ учител. Нито напрежение.Никой не те кара да правиш нещо което не искаш.Това е твоят вътрешен, свят и ти можеш да си ходиш по анцуг с джапанки,да четеш книги и вестници лишени от всякакво съдържание, и да се кефиш на вицовете на Къци.Тук, в тази стая зад вратата, има само едно търсене.Лично и съкровенно за всеки от нас.Амброуз Биърс е рекъл:"Философия—маршрут, състоящ се от много пътища, водещи от никъде до нищо".Твоето и моето нищо.

Както е казал Р.Шекли:По-лесно е да опознаеш цялата Вселена, отколкото себе си.Точно за това, мисля че ползата от философията е в нейната същтност.В концепцията за Мисленето,създало я като дисциплина.Всеки може да бъде философ.Всеки има мнение.А философията е ключа за себеопознаване, и следователно за опознаването на другите.
И така стигам до мисълта, че философията е в човека и човека е във философията.И ако това е вярно, е време да публикувам тази статия. Така ще оставя вратата отворена. И ще разбирам света около себе си по-добре.

Отключете своята врата и искажете мнение.Ще ми е интересно да разбера каква е вашата интерпретация.И помнете, че има две житейски правила:” Не се тревожи за дреболии” и “Всички неща са дреболии.” Ф Ницше

Мисли разпръснати в пространството

Първа публикация.

Колебание.Несигурност.

И, начало...

Преди малко прочетох една публикация,(ttp://kutiazamisli.blogspot.com/search?updated-min=2009-01-01T00:00:00%2B02:00&updated-max=2010-01-01T00:00:00%2B02:00&max-results=4) за общуването в и извън мрежата.Толкова се впечатлих,че реших и аз да постна нещо.

Първо, се замислих какво е общуването за мен.Открих,че е важно и необходимо колкото самия живот.Това, ме накара и да дам името на блога си.Ако няма общуване,няма да има общество и следователно,нужда от чувства емоции и още нещо.С една дума, свят както ние го разбираме.

Мисля си,че е странно как хората могат да заменят междуличностното общуване, с кабел предаващ килобайти в секунда.Как в интернтет са способни да изразяват емоции и мнения, които на живо биха спестили поради ред причини,може би най-вече страх от чуждото становище.

И все пак,си давам сметка, че латинското значение на думата persona (човек) означава маска. Колко прадоксално, за свят винаги приканващ за сила в многообразието, изпъкването на "колоритните" личности. За това, не е чудно че все по-често се проявява термина "алиенация" - отчуждаването на хората един от друг. Колко тъжен би бил свят, със сенки на отминалите времена ,където хората са само празни черупки без чувства и мисли. Сякаш цялата еволюция на човека, се е съсредоточила в това да го научи как да се самоунищожи.

Като за край, искам да подбера три от любимите си цитати, и да дам на конструктивния читател малко храна за размисъл:

Съвременният човек страда от отслабване на личността. Ф.Ницше Какво е човекът във вселената? Нищо в сравнение с безкрайното, всичко в сравнение с нищото, средина между всичко и нищо. Б.Паскал Здравето е най-голямото притежание, удоволетворението е най-голямото съкровище, увереността е най-големият приятел, самоотрицанието е най-голямата радост. Лао Дзъ