понеделник, 19 октомври 2009 г.

Филсосфия?

Какво точно е философията? Какво дава тя на човека? Защо съществува?

Странна работа. Пуснал съм winamp-a, куфея на Jay-Z & Rihanna и решавам да пиша за философията.Не като филсоф.Нито като читател. А като човек отиващ на просветлление,през задната врата на своето съзнание. Въпросната врата е мърлява,ръжда обхваща дебелите й панти.Отварям я.Проскърцва с мъчителен писък във вечността. Сякаш иска да остане затворена. Но все пак прекрачвам прага й.

Това не е наука.Не е учебникът от 10 клас. Няма изпитващ учител. Нито напрежение.Никой не те кара да правиш нещо което не искаш.Това е твоят вътрешен, свят и ти можеш да си ходиш по анцуг с джапанки,да четеш книги и вестници лишени от всякакво съдържание, и да се кефиш на вицовете на Къци.Тук, в тази стая зад вратата, има само едно търсене.Лично и съкровенно за всеки от нас.Амброуз Биърс е рекъл:"Философия—маршрут, състоящ се от много пътища, водещи от никъде до нищо".Твоето и моето нищо.

Както е казал Р.Шекли:По-лесно е да опознаеш цялата Вселена, отколкото себе си.Точно за това, мисля че ползата от философията е в нейната същтност.В концепцията за Мисленето,създало я като дисциплина.Всеки може да бъде философ.Всеки има мнение.А философията е ключа за себеопознаване, и следователно за опознаването на другите.
И така стигам до мисълта, че философията е в човека и човека е във философията.И ако това е вярно, е време да публикувам тази статия. Така ще оставя вратата отворена. И ще разбирам света около себе си по-добре.

Отключете своята врата и искажете мнение.Ще ми е интересно да разбера каква е вашата интерпретация.И помнете, че има две житейски правила:” Не се тревожи за дреболии” и “Всички неща са дреболии.” Ф Ницше

четвъртък, 15 октомври 2009 г.

Мисли разпръснати в пространството

Първа публикация.
Колебание.Несигурност.

И, начало...

Преди малко прочетох една публикация,(ttp://kutiazamisli.blogspot.com/search?updated-min=2009-01-01T00:00:00%2B02:00&updated-max=2010-01-01T00:00:00%2B02:00&max-results=4) за общуването в и извън мрежата.Толкова се впечатлих,че реших и аз да постна нещо.

Първо, се замислих какво е общуването за мен.Открих,че е важно и необходимо колкото самия живот.Това, ме накара и да дам името на блога си.Ако няма общуване,няма да има общество и следователно,нужда от чувства емоции и още нещо.С една дума, свят както ние го разбираме.
Мисля си,че е странно как хората могат да заменят междуличностното общуване, с кабел предаващ килобайти в секунда.Как в интернтет са способни да изразяват емоции и мнения, които на живо биха спестили поради ред причини,може би най-вече страх от чуждото становище.
И все пак,си давам сметка, че латинското значение на думата persona (човек) означава маска. Колко прадоксално, за свят винаги приканващ за сила в многообразието, изпъкването на "колоритните" личности. За това, не е чудно че все по-често се проявява термина "алиенация" - отчуждаването на хората един от друг. Колко тъжен би бил свят, със сенки на отминалите времена ,където хората са само празни черупки без чувства и мисли. Сякаш цялата еволюция на човека, се е съсредоточила в това да го научи как да се самоунищожи.

Като за край, искам да подбера три от любимите си цитати, и да дам на конструктивния читател малко храна за размисъл:

Съвременният човек страда от отслабване на личността.
Ф.Ницше

Какво е човекът във вселената? Нищо в сравнение с безкрайното, всичко в сравнение с нищото, средина между всичко и нищо.

Б.Паскал

Здравето е най-голямото притежание,

удоволетворението е най-голямото съкровище,

увереността е най-големият приятел,

самоотрицанието е най-голямата радост.

Лао Дзъ